Та модерната жена трябва да ходи на фитнес. По няколко причини:
На първо място - това е най-спестяващият време начин да се грижим за стегнати дупенца и бюстове, плоски коремчета и цялостен физически тонус.
Второ
- не е задължително да се организираме с други хора. Така или иначе
малко жени си падат по отборните спортове. По някакви дълбоки
психологически причини, те са приоритетно мъжко занимание.
Трето
- нямам как да си позволяваме да сме назад с тенденциите. А във фитнеса
в добре смилаема форма бързо навлизаме в час и с новостите по Fashion
TV, и с актуалните хитове на радио CITY/Fresh (телевизионният канал е
сякаш предопределен и затова много се впечатлявам, когато вляза в някоя
зала и са ми пуснали МСМ например. Докато радиото варира. Но трябва да е
с хитови бози или бозави хитове – най-безконфликтно е.
Четвърто
- все по-малко са жените, които не поддържат по някакъв начин външния
си вид. И макар не всички дами да са супер светнати на "женските теми"
като диети, козметика, нови гимнастики и т.н. си е направо срамота,
когато в една женска компания се случи някоя мацка да е прекалено назад с
материала.
И най-сетне. Фитнесът е социална среда.
В специализираните фитнеси за жени, по мое мнение, не е толкова
интересно. Става забавно само като наблюдаваш ехидната усмивка на някоя
трътла, която току-що е забелязала, че в залата има и притежателка на
по-разплут задник.
Друго си е в "смесен" фитнес.
За
да започна тази история, някакси не мога да не тръгна от чичо Фройд.
Защо въобще ходим на фитнес? Не само ние, жените, а всички – ами,
реторичен въпрос - за да поддържаме атрактивен външен вид. За какво ни е
той? Пределно ясно - за да увеличаваме потенциалните си шансове да
бъдем харесани от също така атрактивен представител на пола,
представляващ сексуален интерес за нас самите.
По-опростено и цинично казано - ами за единия секс ходим на фитнес.
Това е като перата при пауните или рогата при лосовете. При странната
биологична единица, която представлява човекът на 21-ви век, това е
патологичната и маниакална суета - и по отношение на тялото, и на
косата, и на дрехите, и на поведението, и на портфейла. Намирането на
идеалния баланс между тях за всеки индивид е различно, и добре, че все
пак няма една унифицирана рецепта. Би се загубило разнообразието и ще се
обезсмисли яростното състезание кой да е по-по-най.
Та
казахме го - ходим на фитнес освен всичко друго и в търсене на флирт.
Но дали ще го намерим зависи от твърде много от обстоятелствата.
Обикновена ситуация.
Сама готина мацка отива на фитнес. Ясно – преоблича се в съблекалнята и
с впитото си клинче и късото потниче с бодра крачка и умерено нагла
физиономия влиза в залата. Там има и мъже, и жени. Всеки или
концентрирано си се занимава с някой уред, или отпийва вода, или пък
морно си почива.
Мацката,
която представлява събирателен и леко идеализиран образ въобще на
жената, ходеща на фитнес, без видимо въртеливо движение на главата бързо
успява да сканира обстановката и всички индивиди. С плавна крачка отива
до велоергометъра. Прави няколко бързи кляка, накланя се наляво-надясно
и започва да върти педали.
Още
преди това вече е приковала доста погледи – някои от дамите просто
пренебрежително са я погледнали, както и тя тях. Другите със злоба.
Както и тя тях. Но мъжете…те я оглеждат от глава до пети, подсмихват се и
дори да не се познават си подхвърлят по един разбиращ, съзаклятнически
поглед. Мацката също е забелязала искрата на този поглед. Тя върти автоматично педалите и с периферно зрение щателно разглежда представителите на противополжния пол. Фитнес фауната е разнообразна и си заслужава да се поразгледа.
Номер едно.
Нисък и набит. С добре оформени анаболени мускули. Ходи като шеф на
света. Говори като шеф на света. И намига като шеф на света. Като сменя
уредите, премества със себе си и супер скъпия последен модел gsm, и
ключове за кола, и портфейл. Човече, можеше да си ги оставиш в шкафчето,
защо трябва да ги влачиш със себе си? Хм.
Явно
обича хората да виждат, че той има. Но това не е евтин фитнес, тук
всеки повече или по-малко има. Ама не ти го навира в очите. “Извинявай,
мръдни си, ако обичаш, кърпата, че тук искам да си туря ключовете за
аудито/бе-ем-ве-то/мерцедеса (в зависимост от конкретното возило)”. И
намига, копелето, намига. Тук всички жени са с по една глава по-високи
от теб, няма как да ги гледаш от високо, я слез долу!
Номер две.
Този изглежда окей. Е, прекалено добре очертани са му веждите, има
безцветен лак на ноктите и, не, че е изненадващо, но си е обезкосмил
крачетата. Ооо, май и ръчичките. Да, тук ръчичка е най-точно казано. Та
защо решихме, че изглежда добре? А, да. Не му е лоша прическата. Гледа
мръсно, като жена. Но след всичко казано, все пак трябва да се допълни,
че май не е гей. Супер осърдно сваля една мацка, която обаче явно е
привлечена от Номер три.
Мда, Номер три.
Този е добър, да. Висок е, но не прекалено, и е добре сложен. Има си
мускули, но изглеждат някакси на място. За втори път го виждам във
фитнеса и даже вече сме си на здрасти-здрасти (при поздрава май получих
зъл поглед и бях прокълната во веки). Номер три е готин. И има сини очи,
това е голям бонус от майката природа.Но е прекалено надут и нагъл.
Толкова е самовлюбен, че в залата сякаш просто няма място за неговото
его. Наистина е натрапчиво. Той не заговаря. Заговарят него. Но пък и
тогава не говори кой знае колко, защото е твърде зает да си пъчи
божествената физика пред огледалото. Става за статуя a la древногръцките
олимпийски игри, но май за нищо друго. Нищо.
Номер четири. Пъпчиво хлапе. Добре де, тийнейджър. Който явно е тръгнал мъж да става и блъска яко. Говори си с Номер пет,
негов връстник, за конски сили. Мъжка приказка. После се цитират
български хип-хоп арии. А после за да бъде съвсем мъжествено, се минава
на предстоящото дерби. Явно единият е цесекар, а другият левскар, което
става напълно обоснована причина да си попеят взаимно класически
стадионни песни. А това, от своя страна става повод младежкият им
ентусиазъм да бъде брутално прекъснат от най-възрастния, или по-точно,
най-зрелия присъстващ в залата.
Това е именно Номер шест
– не може да се каже, че е чичка, най-малкото защото в класическата
представа за чичка влиза и биреното коремче, и потните подмишници. Това е
един перфектно изглеждащ мъж може би малко над 40-те. Стряскащо добре
изглеждащ. Две момиченца го гледат така изпиващо, че явно нимфетката и у
двете се разбужда с пълна сила. А този впечатляващ представител на човешката раса явно и не забелязва.
Той чете дълбокомислено някакво силно интелектуално списание от типа на
“Мускули и фитнес”, но го чете така, сякаш прави разбор на
“Престъпление и наказание”(никаква идея защо ми дойде наум точно тази
асоциация). Номер шест ходи на фитнес с очила.
Винаги съм си мислела, че никой не чете списанията във фитнеса – или само ги прелиства, или разглежда картинки. Номер шест
смаза на пух и прах моята теория. Той накара да намалят радиото и
направи забележка на пуберите, когато запяха хулигански химни. А върти
педалите на съседния велоергометър и ме побиват тръпки от сериозността
му.
Номер седем е огромен.
Той е над два метра…и тежи поне сто и петдесет кила. Май е сумист, или
поне се прави на такъв. Изглежда като истински барбарон със соц-шорти и
потник, а на врата му висят не един, а два gsm-a. Няма какво повече да
го гледам изпод вежди, че ще вземат да ни се пресекат погледите и после
иди се отървавай.
На
мацката, събирателен и леко идеализиран образ на жената, ходеща на
фитнес, й омръзва да върти педали и да оглежда и оценява мъжкото
присъствие в залата. Женското минава за малко само през потока на
съзнанието и. Най-трайно там остава нейният образ в огледалото. Каква
по-хубава гледка във фитнеса от тази? А и по принцип…
